Амир Казич Лео - Да ме мразиш поне

Нямам сърце, нямам снага
между хората излизам
не може една усмивка
на моето лице да се появи

Лют на себе си, лют на други
но на теб никога
защо не съм ти бил достатъчен
да останеш с мен

Да ме мразиш поне като не ме обичаш
искал бих, драга, повече от друго
макар и да ме мразиш като не ме обичаш
най-лошото е че за мен не усещаш нищо

Тъгата по лицето ми чертае дребни бръчки нощем
не може само така да се скрие болката в очите
някоя сутрин няма да се изправя
търсех те, но се отказах

И каза Даката - ДА БЪДЕ!

 

Амир Казич Лео - Да ме мразиш поне

Желико Йоксимович - Веднъж

Веднъж като се върнеш
всичко ще бъде част от миналото,
всичко освен моята любов

Сърцето ме боли
като се сетя, че всичко е свършило
всичко освен моята любов

Ще те чакам до малките часове
и ще нося твоя аромат около врата ми
ти само прошепни
минават дните, минават дните

Имало е болка
в тези красиви тъмни очи,
които още сънувам нощем

Ще те чакам до малките часове
и ще нося твоя аромат около врата ми,
да видя отново твоето лице, малка бяла госпожице
Малка бяла госпожице

И каза Даката - ДА БЪДЕ!

 

Желико Йоксимович - Веднъж

Желико Йоксимович - Не давам никой да те докосва

Не давам никой да те докосва
не давам на никой душо моя, тъга
как бих могъл да те върна
как бих могъл ех, да избирам -
отново бих бил с теб

Нямам на какво да се радвам
само виното, като се напия
сърцето спира, като се сети
сега знам какво е това
някога е имало, а след това го е нямало

Каквото съм искал, имал съм
навсякъде съм бил, душо моя, тъга
измамих се, повярвах
сега вече нищо нямам
нищо не е останало

И каза Даката - ДА БЪДЕ!

 

Желико Йоксимович - Не давам на никой да те докосва