петък, 29 декември 2017 г.

Цеца и Саша Матич - Лъжец прословут

Кой продължава, когато те срещне с друг 
настрани глава обръща
а вкъщи като дойдеш, той стъпалата ти целува
и нищо не ти споменава

Никой друг, а този човек тук
който още събира
трошица храброст за край

припев:
Хей, луд късмет имаш ти
че друга не ме обича
и си се отпуснала
каквото поискаш, правиш ми

Лъжа себе си, лъжа света,
че ще се промениш
лъжец прословут

Коя не спи нощем и чака до зори
докато още всичко говорят
коя живее с теб между вчера и утре
сълзи и ревност

Никоя друга, а тази жена тук,
която заради теб
има страх от промени

припев:
Хей, луд късмет имаш ти
че друг не ме обича
и си се отпуснал
каквото поискаш, правиш ми

Лъжа себе си, лъжа света,
че ще се промениш
моят лъжец прословут

Лъжец прословут, лъжец прословут...

Луд късмет имам аз,
че повече не се надявам,
че с теб винаги знам
поне на какво съм

И каза Даката - ДА БЪДЕ!

сряда, 29 ноември 2017 г.

Желико Самарджич - Мила

Казваш, че съм те изгубил
че не съществува някой друг
така става като лъжеш себе си
в лъжите отиваш твърде далече

Да плача сигурно няма
далечината ни раздели
за твой и мой късмет
мила

Припев
Мила, ако сме два свята
мила, ако всичко мое ти пречи
мила, ако аз ти кърша крилата
мила, защо не си ме оставила

Казваш, че съм те заробил
а аз желаех любов
истината никога няма две лица
или си кафез или си птица

Върни се в сънищата мои
всичко ще ти дам за тях
и всичко ще бъде наред
няма да те предам

И каза Даката - ДА БЪДЕ!

понеделник, 27 ноември 2017 г.

Весна Змиянац и Дино Мерлин - Когато замиришат люляците

Колко пъти съм умирал
а ти си ме съживявала
какъв пияница съм бил
а ти си ме отрезвила

Какви огньове са горели
а ти си ги гасила
на какво дъно съм бил
а ти си ме спасила

След тебе е останала душа
гола като пустиня
след тебе любовта ми идва
като милостиня

Има нощи когато тъга точа
вместо вино
но няма дни колкото е
на сърцето рана

Припев:
Лесно ще ти е без мене
но как ще съм аз без тебе
като дойдат тежки дни
като си отидат всички приятели
като замиришат люляците

И каза Даката - ДА БЪДЕ!


петък, 29 септември 2017 г.

Никола Роквич - Неверница

Да съм барем умрял славно, моите очи до него да не те видят
На себе си съм забранил отдавна, всяко сещане за тебе, но не става
Дали себе си да виня или съдбата, ако преживея своята болна истина
че ми е по-добре с тебе грешна и невярна, отколкото сам със себе си

Погледни ме невернице, Бог да ти даде да ти преседне
това зърно измамно щастие което имаш с него
Тази шепа пепел за шепа любов
Но няма гръм в коприва да удари, това добре знам
Погледни ме невернице, кой би те пожелал
когато един ден и той те остави
когато на стълба на срама Бог те забрави
Но няма гръм в коприва да удари
Това добре знам

Да съм поне за по-добро знаел, приятелите ми за тебе лошо да не говорят
Те знаят, че съм паднал, но в тази душа те вяра имат
 Дали себе си да виня или съдбата, ако преживея своята болна истина
че ми е по-добре с тебе грешна и невярна, отколкото сам със себе си

Погледни ме невернице, Бог да ти даде да ти преседне
това зърно измамно щастие което имаш с него
Тази шепа пепел за шепа любов
Но няма гръм в коприва да удари, това добре знам
Погледни ме невернице, кой би те пожелал
когато един ден и той те остави
когато на стълба на срама Бог те забрави
Но няма гръм в копривата да удари
Това добре знам

И каза Даката - ДА БЪДЕ!

вторник, 4 юли 2017 г.

Мишо Ковач - Още и днес текат сълзите на една жена

Ти си една роза, която спи
някаква тиха болка в сърцето мое
ти си това лято нежна трева
не си моя, а аз не съм твой

Ти си една звезда, която ме следва
една стара история на сърцето мое
ти си едно лято което се помни
не си моя, а аз не съм твой

Припев
Още и днес текат сълзите
на една жена
жена, която обича мене
цвете което за мен вехне

Обичах усмивката на твоето лице
обичах сиянието в окото твое
отиде си, като лека птица
не си моя, а аз не съм твой

И каза Даката - ДА БЪДЕ!

четвъртък, 29 юни 2017 г.

Йелена Карлеуша и Аца Лукас - Банкет

Твой съм терапевт
и твой маниак
Слаб съм аналгетик
но болка съм силна
Да бъда между другото, не знам аз
или съм щастие или нещастие
Твое съм богатство
и твоят банкрут съм
Луд лихвар кожодер
и твоят длъжник съм
да бъда между другото, не знам аз
или съм ти щастие или нещастие

Ти си моят проблем, моето решение
може би затова сме заедно
защото си ми всичко това

С мен си като жива, колапс и транс
напразно отварям нощес пасианс
името ми е крайност
любовта е случайност
Понякога си тук
единственият мой гост
и като се гризем или лижем
ние до същата точка винаги стигаме
И като сме единствено и като сме множествено число
Винаги съм твоя бездна, а ти си моят банкет

И каза Даката - ДА БЪДЕ!

понеделник, 5 юни 2017 г.

Миле Китич & Саша Матич & Аца Лукас - Да ме е обичала тя

Само една любов
не се забравя
онази несподелената
и нещастната

Само тя никога
не престава
само тя като никоя друга
вечна е

припев:
Да ме е обичала тя
както не ме е обичала
да ме е желала
както не ме е желала

Нямаше да продължавам да съм тук
на този пуст остров
който морето завинаги
е взело

Още нейните устни са длъжни
на моите устни
още ръцете й са длъжни
на моите ръце

Всеки зид заради нея
тогава аз събарям
нито от гръм нито от Бога
аз не се плаша

припев

Нямаше до утрото да съм тук
а щях да се будя до нея
никога да не зажали
че ме е срещнала

И каза Даката - ДА БЪДЕ!

неделя, 16 април 2017 г.

Белградски синдикат - Балада на дисидента

Припев 2х
Дали се сещаш
как ни е било преди
след всичко какво сега остана
мой Белграде

Спомням си отдавна
още в Златния бокал
за пръв път видях микрофон
стоеше на масата

В хладината на стария кестен
където моята драга изчезна
аз съм изрязал името
нахвърлих първите рими

Аз съм израснал с песните
на градските бохеми
и историите на рибарите
които днес вече ги няма

Калих се с най-добрите
по задимените кръчми
ухажвах дамите
рискувах с лихварите

Понякога вкъщи щастлив
Понякога всичко изгубил
Понякога жена прегърнал
Понякога калдъръма съм целувал

И не съм съдил себе си
където и да съм се събудил
болката е била същата
с нея се сдружих

Затова спомени съм събирал
като белези да подсещат
че не винаги е било само
хладно и сиво

Че кръв червена като вино
оцветявала е нощите
през отраженията в чашите
това са били твоите очи

А аз трябваше да си тръгна
треньорът ме е чакал
Белграде, сбогом
много неща не съм ти казал

Припев 2х

Забрави ме драга
забрави, че те обичам
продължи да живееш
може вече да не съществувам

Прегръщам спомени в мрака
докато пламъка на свещта ги оцветява
да не мисля за виковете
които се чуват от коридора

Докато боря се с раните
сънувам, че се напивам
с вино, ракия и тамбури
стара цигулка

И скъсани гласове
тъжните песни на циганите
дим
и счупени чаши

С бохемите мои
се надвиквам на масата
поръчвам песни, рецитирам
състезавам се с буквите

Заради само един стих
моят живот сега е свършен
пустиня в сърцето
докато през прозореца гледам острова

Сънувам, че мириша твоя парфюм
докато се гушиш в мен
сълзи ми потичат
като дъжд през есента

Ей, не съмвай пуста зоро
остави ме да чезна
никога не съмвай
докато в мен има песни

А аз трябваше да си отида
защото на някого съм пречил
Белграде, сбогом
това не съм ти казал

Припев 2х

Днес раните повече болят
от грижите в училище
от звуците на онези строфи
като трябваше да си отида

А сега отново съм тук
но всичко ни се е изгубило
отрязали са кестена
където някога тебе целувах

Не миришат липите
няма стари цигулки
няма го циганина посивял
за моята тъга да се грижи

Мой Белграде
изгубих корените
напразно нося ордените
като никой не ме познава

Звездата Черни Джорджа
дадох сега за бокал грозде
за какво ми е тя
като нямам никого

Само смут и болка
моите най-добри приятели
в кръчмата чупя чаши
докато душата ми не изкърви

Балада на дисидента
една тъжна сръбска песен
на някои бъдещи кръчми
за по-добри времена

Нека застане в гърлото
като някой друг я пее
всичко е същото в моя край
само мене вече ме няма

Защото, аз трябваше да тръгна
такъв на никой не съм трябвал
Белграде, сбогом
помни добре какво съм казал

Припев 2х

И каза Даката - ДА БЪДЕ!

Никола Роквич - Мед и сладко грозде

Моят единствен грях е любовта
липсваш ми толкова, че боли
защо да живея за теб сега съм
сянка от миналото, която напразно те моли

Моят единствен грях е любовта
и това че те искам като в първия ден
защо те обичам, защо те сънувам
защо се надявам, а знам, че не си сама

Припев 2х
Умра ли ще бъде от сърце
животът като наказание ми идва
за някого си мед и сладко грозде
а за мен нощ, която никога не свършва

Моят единствен грях е любовта
и не са били важни всички други
смили се, дай още един шанс
на мъжа, който е готов на покаяние

И каза Даката - ДА БЪДЕ!