Добро утро приятелю, кажи какво искаше,
защо ме будиш, защо не си весел.
Аз да говоря за младостта, не мога и не искам
продължи напред стари сме за щастие
Минаха тежки години, никой не се сеща за истината
Никой нас не иска друже мой, не ни иска ни за бой
О дивна, ти дивна, нощ безсънна,
само ти не си ме напуснала
О дивна, ти дивна, нощ безсънна
само ти нас душо не си оставила
Сбогом стари приятелю, тръгни мили роде,
сега калдъръма не е наш, други хорото водят
За нас стари друже няма лекове
а на небето синята пътека за нас не е
Страшни тайни са скрити, в стаите на нашето сърце,
никой нас не иска друже мой, не ни иска ни за бой
О дивна, ти дивна, нощ безсънна,
само ти не си ме напуснала
О дивна, ти дивна, нощ безсънна
само ти нас душо не си оставил
Спомням си когато имаше само два канала
Политика се четеше и се пиеше С кафе
гледаше се Дневник в седем и половина всеки ден
там винаги същата история, винаги една и съща банда
Тогава беше лесно да се шири пропаганда
народът вярваше на думите от екрана
нямаше място да се чуе другата страна
и така докато въпреки нея се стигна до промяна на плана
Днес след войни, протести и промени
демонстрации, интернет и новите технологии
борби за права и свобода на говоренето
след всичко, всичко е същото както някога
Продължават на власт да са лъжци, марионетки
следват нарежданията и всичко отнемат за себе си
напразно са хиляда канала и всички социални мрежи
в екрана набиваме глава и от сблъсъци всички бягат
припев 2х
Системата те лъже, не вярвай какво ти казва
този живот е борба от рождението до гроба
затова стани веднага
От малък ме лъжат и ме бачкат като вол
говорят ми за Йоза, че се пързалял в корито
дали са ми кърпичка, знаме и клетва
другарите не се продават и за лъжица каймак
А задниците са вкарали по вилите в Дединье
уж всички сме същите, но свинете пак властват
като искахме демокрация, излязохме на улицата
хабихме енергия, издухахме кура
Чужди агентури ме измъкнаха като маймуна
да се напия със сълзотворен газ, да ни преебат държавата
сега слушаме лъжи от устата на лоши актьори
но те не са власт, а театрални кукли
Знам аз кой ме лъже и от кого съм сгазен
банки, МВФ, корпорациите са важни
а системата съществува за тях да прави пари
и ще има правда едва когато това царство падне
Човек вярва на каквото вижда, човек вярва на каквото чува
не разбира, че от раждането мозъкът му се трови
от пропагандата на системата, както и системата да се нарича
таблоиди, телевизия, спирална реалност
Която работи над това да изгубиш идентичност
да бъдеш само послушен гнил посредствен
да хвърляш вината, върху невинния да изкарваш
гнева, че си сляп, че пак си прецакан
Получил си уволнение, това са реформи, така трябва
няма заплати, закъсняват вноските, спират тока веднага
па ченгета, съдебни изпълнители чакаш кога ще дойдат
като някога твоите предци турците в първата брачна нощ
А си мълчал, вярвал, надявал си се, гласувал
сега не вярваш как на дъното си се озовал
затова размърдай се навреме, като те боли гласно го кажи
затова не си длъжен на банката, но си длъжен на своите деца
Носен от дъх на съня
долетя черен гълъб на моята длан
защо кой да знае
но това утро съм дочакал уморен
Сякаш и аз съм летял с него
с крила тежки оловни
и видях свят скрит
зад златни облаци
Ако умра млад
посади ми на гроба само розмарин
не позволявай тогава
да направят от това тъжно трето действие
Нека не ми държат речи
нека за друг плетат венци
ако умра млад
спрян в крачка и мечта
припев:
О прегърни ме сега
силно, най-доброто което знаеш
и недей на черната птица да ме даваш
ма не, не се притеснявай
ще отмине за миг
аз съм само малко луд и влюбен
В моите вени стар север самотен
и аз понякога не знам какво му е
защо лудува, от щастие тъга тъче
моята проста душа славянска
Уплаши ме блясък
на милион свещи когато небето се запали
къде е на това края
за кого толкова дълбок кладенец са копали
Защо се случва всичко това
дали човек нещо решава
или сме само тук
заради равновесието между звездите
Хайде, братя и сестри
един кръг за нашия другар
за нашите приятели
Вървят дните, аз им бягам
малко плача, малко режа
но все пак, всичко на всичко
повече се смея
В любовта нямам късмет
малко иска, повече не иска
и с парите е същото
друже, вярвай ми
припев:
Животът е лотария, и крадец и съдия
какво ще получиш, това се нарича съдба
няма тук помощ и никой не е крив
затова запей, бъди щастлив докато си жив
Пусни краката да те носят
не е важно дали са боси
разрошвай различни коси
животът бързо преминава
Един ден трябва да спреш
да погледнеш зад себе си
но няма повторение, друже
това би било всичко
За само един ден и нощ
на нас ни се случи всичко
и падаха маски
така бързо както никога преди
Привличаха се телата
погледите се изпиваха до дъно
с мен ти беше ти
а аз бях аз
Но не може насила нищо
аз още уча това
защото проклето ме привличаш
винаги с теб бих била отново
И през деня казвам не искам
през нощта все пак ме мами часовника
че това с теб любов е
точно защото постоянно е война
Ако не ни се получава да сме двойка
ако не ни върви тайна да сме поне
вярвай ми че ни остава
само едно нещо
припев:
Па хайде тогава нищо да не бъдем
хайде тогава нищо да не делим
аз все повече твоя, ден по ден
а ти все по-чужд
ти щастие не си, с теб се пързалям към дъното
па хайде все пак нищо да не бъдем
да не бъдем
Не, не си виновен ти
че близо беше така далече
макар че се съмнявам
че на някого ще бъдеш по-близо
Ти наистина нямаш
никакви връзки с това
че вече на никого не давам
така да ми се приближи
Да си донасял неща които ме веселят
предполагам всеки получава онова което заслужава
добре знаеше какво ме радва
но никога онова което ме разтъжава
припев:
Защо сега ме питаш какво ми е
защо не си питал по-рано
защо не си гледал знаците край пътя
сега вече не съм ни тъжна, ни люта
все едно е
Защо сега ме питаш какво ми е
крадецо на моята младост
много по-добре съм откакто те няма
но продължавам да съм нещастна жена
щастлив да си моя бивша радост
Мили мой, всяка история се повтаря
питам се защо не съм слушала по-старите
а съм тръгнала
в грешна посока
Отново съм била за някой
само орден на ревера
но това е така, всички истински любови са тъжни
как е на онези, които истински не са били
Няма да те кълна
и нищо лошо няма да ти пожелая
но нищо хубаво за тебе
няма да ми напомня
Можех, можех да те чакам в нощите
докато не изгубя съзнание
в миша дупка знаех да побягна от тебе
като чуя от вратата да викаш - изчезвай
Когато понякога даваше да се помилваш
сякаш таралеж да съм галила
едва сега виждам, че на себе си, а и на теб
винаги съм искала добро, а лошо съм правила
припев:
Имаш право, може би проблемът е в мен
че и тази нощ отиваш при друга жена
че ме лъжеш, мамиш, а лудо си обичан
имаш право, драги, в мен е проблемът
Че си ме пристрастил към своите демони
побърка ми живота и хормоните
аз съм виновна, защо повече да се лъжа
проблемът е в мен, но сега е късно
да ти покажа зъби
Сто пъти за своя живот съм се борила
на ударите никога не съм ти отговорила
хвалех те на всеки, който те познава
а ти мен открито унижаваше
Когато понякога даваше да се помилваш
сякаш таралеж да съм галила
едва сега виждам, че на себе си, а и на теб
винаги съм искала добро, а лошо съм правила
Тази вечер си тук, а сякаш не си
хладна и няма като картина без рамка
кажи поне една дума преди свещта да изгори
кажи ми какво се случи с нас
Тази вечер си тук, скриваш поглед с пръсти
аз виждам, че нас вече ни няма
че те губя, моя единствена
кажи поне една дума преди сърцето да изгори
кажи, че ме мразиш, защото няма да издържа
припев:
Отдалечи леко тяло от тяло
нека устните затреперят, направи поне това
и сякаш не искаш и не си искала
да оставиш хладно пръстена на масата
Угаси свещта, не искам да сияе
искам в мрака да опипам смеха
излъжи ме поне, че така ти харесва
заплачеш ли ще направя грях
Тази вечер си тук, скриваш поглед с пръсти
аз виждам, че нас вече ни няма
че те губя, моя единствена
кажи поне една дума преди сърцето да изгори
кажи, че ме мразиш, защото няма да издържа
Не си тръгвай веднага, наясно съм, че е край
ставаме един за друг непознати
бъди тук тази вечер, своята ръка на мен дай
защото от утре на тях отиват вериги
Не си тръгвай, пусни куфара не ти е всичко тук
изчакай, защото не всичко ти е събрано
понеси и тази моя душа ранена
не си тръгвай, остани още малко
припев:
Само тази нощ, поне да плачем до утрото
желание ми е това, по-леко ще ми е с теб
да се сетим, защото нас няма да ни има утре
утре моето всичко някъде отнасяш със себе си
Не си тръгвай веднага, всичко вече е потънало
стаята ми е изпълнила тъмнината
да не гледаш това мое лице тъжно
защото от утре ти продължаваш сама
Не си тръгвай, пусни куфара, не ти е всичко тук
каквото е било няма да се върне
понеси и тази моя сълза безгрешна
подари ми само още няколко часа
