неделя, 19 август 2012 г.

Люба Аличич - Болката ме убива

Като се сам в нощите будя
и поискам да те любя
болката ме убива, болката ме убива

Като сутрешната първа роса
сънувам как твоята коса
пак милвам, пак милвам

Като се сам в зората будя
и като разбера, че те губя
утрото проклинам, утрото проклинам

И каза Даката - ДА БЪДЕ!

 

Люба Аличич - Боже мой върни я

Днес е година
откакто си е отишла
душа като роднина
беше с нея безбрежна

Боже мой върни я
да усетя нейните ръце
страхувам се как е
с кой е като моя не е

Напразни молитви
не я върнаха
шепнешком яви се
макар като приятел

Да ми е едно цвете
мащерка
да ми е за сърцето лек
да съм неин завинаги

И каза Даката - ДА БЪДЕ!
 

Люба Аличич - Ако ме обичаш, ще дойдеш при мен

Любовта си отиде с теб мила
скоро ще мине година
а сърцето мое още вечност те обича
постоянно се пита къде ли си сега

Цигулката тъжни песни свири
песни, които обичаше ти
а болната душа няма мира
откакто те няма любов

Погледът на тъжни очи ти търся
защото те за мен цял живот означават
къде ли си нощес, кой ли те люби
чуваш ли стона на сърцето, което плаче

Аз никого вече на света нямам
защото ти беше съня на моите нощи
нямам и сили да те викам
ако ме обичаш, ще дойдеш при мен
 
И каза Даката - ДА БЪДЕ!
 

Люба Аличич - Циганин съм, но най-хубавия

Имам слънце в очите
месечина в постелята
имам теб да те сънувам
седем дни в седмицата

Имам сърце в гърдите
за теб се пази душата
тези ръце да те бранят
като духа хладният вятър

Ако се притеснява твоя баща
ако каже как грешиш
ти му кажи душо моя
циганин е, но най-хубавия

Защо плаче твоята майка
сякаш не знае какво е любовта
аз бих купил всичкото злато
но щастието не се продава

Имам любов на устните
за теб животът си ще дам
толкова те обичам малката
моята сянка ще те следва

И каза Даката - ДА БЪДЕ!
 

Люба Аличич - И аз съм обичал

Като видиш човек с чаша в ръце
а сълза в очите му сияе
знай, че нещо го мъчи
като с тъгата прави наздраве

И аз съм обичал, и аз съм патил
пиян и тъжен аз съм го разбрал
и аз съм обичал, и аз съм патил
неговата тъга с него съм делил

Като видиш човек да бяга от хората
на масата да седи сам
знай, че той с щастието
завинаги се прощава

Като видиш човек да плаче и мълчи
той усеща края
знай, че любовта го мъчи
като с болката прави наздраве

И каза Даката - ДА БЪДЕ!

 

петък, 17 август 2012 г.

Харис Джинович - Аз нищо вече нямам

Аз вече дълго никъде никого нямам
понякога зората ме прегръща
сама да те оставят на света
ще видиш как боли

Знаеш, че нищо не боли като тъгата
тя никога не е без причина
аз за любов няма да бъда слуга
като ти трябва да я донеса

Аз нищо вече нямам
а това и ти знаеш
искат да ми кажат с кой спиш
какво ме интересува като пак съм сам

Идваш сякаш си фея
отново ще се влюбиш
какво ще правиш тук където вече си била
откъде любов като не ме обичаш

И каза Даката - ДА БЪДЕ!
 

Харис Джинович - Тъгата е всичко което имам

Боли ме през дните
а нощем тъгата ме разбива

Отново в зората рано
пиян съм се събудил
заради теб главата съм изгубил

Тъгата е всичко което имам аз
нека е моя още сто години

Като не знам да се оправя
друга търся където пропадам
Бога моля да не я намеря

Като минеш сокака мирише
вятърът спира, дори той не диша

Сто чудеса съм направил
да бъда твой
и още сто ще направя, защото си живота мой

Бога моля да не я намеря


И каза Даката - ДА БЪДЕ!

сряда, 15 август 2012 г.

Аца Лукас - Пустиня

Тъмно ми е пред очите, пусто ми е всичко
дни като година откакто те няма
мъгла се спуснала очите не виждат
името ти зова насред пустиня

Нека гърми, нека свети
лудея, но знам
бурята се готви
за мен лек няма

Някъде в далечината
виждам те
искам да ти кажа
без тебе умирам

Хей, черни облаци в небето царстват
следите на твоите стъпки от мен скриват
нека отидат без следа нямат сили те
доведете ми я или ме убийте

И каза Даката - ДА БЪДЕ!
 

Харис Джинович - Ако можеш ти сълзи пусни

Нищо не ми е важно
нито кръчмите, нито хората
прегърни ме сега силно
до мен бъди

Ако можеш ти, сълзи пусни
мога и аз две
мога за тебе

Изчакай зоро още малко
остави ме да я любя
бях до нея загрижен
ти нищо не губиш

Тези години луди
нищо не ми дадоха
с тебе съм, па каквото бъде
от тези заливи


И каза Даката - ДА БЪДЕ!
 

Харис Джинович - Дайте вино, искам лом

Като ме нощите сам оставят
луната пак с мен лудее
зората чака моите сватове
аз й пея, а тя не чува

Дайте вино искам лом
доведете цигани около масата
нека свирят, нека ме разболеят
като мен нейните очи не обичат

Моята душа сърна ранена
недей да я лъжеш пусни я
моя любов тайна пазена
иска сърцето да се напие

И каза Даката - ДА БЪДЕ!