възглавницата пак е като камък
на нашата снимка написала си бележка
че ти трябва още време
Сега чувам
имаш някой до себе си
а аз песните слушам
всяка ме подсеща за теб
и си спомням как стоиш
любиш ме и броиш звезди
как казваш, че всички те са наши
Припев:
Не отивай с него, защото с него
щастие няма да намериш
пътят е дълъг, а с мен пътищата са кратки
обърни се, той не те води към щастие
прегърни ме и нищо не ми казвай
а бъди тук и не отивай
избърши сълзите, нека не се виждат
В стаята събирам твоите стари целувки
още не съм те отрекъл
а била си ми близко, както никога преди
близо, а така далеч
И каза Даката - ДА БЪДЕ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар