Стъпките твои, неми и далечни
Вече някъде отдавна са намерили мир
Твоите ръце били са нежни
Твоите очи казваха всичко
Обичам те душа моя
аз те обичам като живота си
Обичам те като птица крилете си
Обичам те, истина е това
Но знам, че повече никога няма да дойдеш
в моята стая, докато мирно спи градът
В мен тогава потайно и силно
ще гори любов и пак ще бъда млад
Дали някъде сама болка в душата криеш
и своята тъга в себе си носиш сега
или може би щастлива нов живот живееш
но вечно ще те обичам
Обичам те, търся твоето лице
Аз те обичам, обичам смеха ти
Обичам те не са важни думи
Обичам те, това е истина
Обичам те, защото моя си била
Аз те обичам, а отново съм сам
Обичам те като птица крилете си
Обичам те, обичам, обичам те
И каза Даката - ДА БЪДЕ!