сряда, 22 февруари 2012 г.

Саша Матич - Крал на изгубените души

Понякога те сънувам
в сънищата се губя
но се събуждам
като започна да те любя

Вече в твоето тяло
не се усеща топлина
будя се в хладните
ръце на живота

Всичко което отминава
всичко което веднъж отмине
като проклятие винаги се връща
а като се върне, веднъж като се върне
идва, за да си отиде и пак се сещаш

Всяка сутрин е по-добра от утрешната
а всяка нощ винаги е от решаващо значение
сякаш хиляди стъпала трябват
до върха, а едно единствено до дъното

И по-добре да не се видим никога
да не живеем в същото време
аз имам минало, ти имаш бъдеще
сънищата са между нас

И по-добре да не се видим повече
разбрали тогава в този час
че всичко това, всичко това е могло
да мине и без нас

По-добре никога
и нищо да не е било
да съм премълчал
всичко което сърцето е крило

Затова не се връщай
тишината ми не разваляй
остави ме да бъда крал
крал на изгубените души

И каза Даката - ДА БЪДЕ!
 

Няма коментари:

Публикуване на коментар