остави ме да мълча
нощес ми трябва мир
Старите рани пак болят
моите битки продължават
душо, ти нямаш общо с тях
От твоя извор моята душа се е напила
жадна за твоите години и сега махмурлива
пита къде е утехата
къде е младостта изчезнала
Минават дни, аз ги изпращам
понякога до теб спирам
душо, търся забрава
Моля часовете да се върнат
по следите нейни ходя тихо
сякаш е тук
Всичко още мирише на нея
и деня и утрото което ще дойде
след тези нощи, нощи без сън
и двеста години, да ги броя в самота
откакто е отишла
В моите вени още е нейната отрова
още е дозата много силна
а теб целувам да не полудея
само да забравя
И каза Даката - ДА БЪДЕ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар