Улиците наши остават без слънце
Човек изпраща жената
Дълго на вятъра ще постои сам
Веднъж си тръгва всеки
по пътя на своя живот
На раздяла само сърцето казва
Аз ще се върна
А сега сбогом, а сега сбогом,
и кой знае къде и кой знае кога
А сега сбогом, а сега сбогом,
и кой знае къде и кой знае кога
Гледам непознати лица
всеки човек
може да съм аз
Гледам целуват се и плачат
Тръгни си тъга
да остана сам
Гледам очите на децата
Връща се детството
Загасена светлина на перона
такава си младост
Пием и пеем нощес
момчешките дни бързо ще преминат
Нощес като чашите се пуснат
моят живот ще бъде далече от вас
Недей нощес да жалиш
че любовта достигна края
Спомените наши, стари приятелю
не могат да изчезнат
Сам съм с чаша и тъга
Старо приятелство сме ние, сякаш не
Говоря с виното, като с приятел
Говорим, а то вече знае всичко
Пия, но не знам защо е всичко това
и пиян аз пак я обичам
Пия, защото едно отдавнашно лято
само с вино мога да преболея
За мен никой сега не го е грижа
но никой не искам аз да моля
Пия, защото има много неща,
които аз само пиян мога да преболея
Сам съм с чаша и тъга
Весело приятелство, сякаш не
Аз никога няма да бъда с друга
С вино аз съм покрай нея
И каза Даката - ДА БЪДЕ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар