Мамиш, забравяш за нас
но две черни очи
знай гледат във вас
Между тебе и нея
и като сами сте
нещо мое е
Ръце да те избутат
устни да те хапят
Любов, а къде е тук моят зной
може да умреш в нея
ти грешиш, а грехът е мой
любов, и тази нощ ще мине
завинаги оставаш ти
всичко което имам и нямам аз
Мамиш, забравяш за нас
а тишината тук
ще разбие моят глас
Лъжи себе си, лъжи нея
но нещо мое е
в нощта с вас тук
Сега бих хвърлила всичко
всичките тези години усилия и чудеса
огньове, които нощем будила съм
мир, който със сълзи купила съм
стискам зъби, умът ми е
да имам сърце, забравих
че имам сърце
И каза Даката - ДА БЪДЕ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар