като без душа някак
опирам се на болката мисля, че е край
па се питам дали съм се
на теб навикнал още е жива в мен
последната прегръдка
Започвам да се съмнявам
да съм те преболял
защото вече дълго време съм сам
всички твои снимки от себе си съм скрил
не искам нищо да ме подсеща
Всичко това някога ще мине
нищо след нас няма да остане
сама пред бога ще дойдеш
и ще молиш да ти прости
Всяка нощ като заспя едни и същи сънища
вместо с кафе с тъга започвам деня
опитвам да живея нов живот
не помага нищо като съм нещастен
Не смея да мисля, че обичаш някого
с някои друг да си те представям
защото в мен ти още вечност гориш
от теб ще бъда вечно болен
И каза Даката - ДА БЪДЕ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар