Скърши се всичко в мен, гръм ме удари
Сякаш съм кукла, която болка не усеща
Остави ме любовта моя посред пролет
През полето за мен идват две музики
Едната винаги тъга свири да ме убие
Другата само една песен, песента любов
Песен, която няма да мога аз да преболея
Прости ми, че те обичам, Бог ме наказа
Дал ми е да те видя пък те взел
А в моето сърце текат само отрови
В него ме няма вече, в него си ти
Пуснал съм една сълза мъжка най-тежка
Пуснал съм с нея душата, душа ранена
И каза Даката - ДА БЪДЕ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар