на мене слънцето да падне
може тя да ме види
На възглавницата където ми е главата
умира без забрава
кажете й, че това е любов истинска
Година за мен ще жали
на втората моите писма ще запали
а на годината трета
няма да се сети
Година за мен ще лута
на втората щастливо ще се омъжи
а на годината трета
няма да се сети
Наведете се слънчогледи
ще цъфтите пак
аз вас повече няма да видя
Наведете се до земята ниско
да ми е близко слънцето
там където вече не стига
И каза Даката - ДА БЪДЕ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар