и дълго плаших се да не те изгубя
но накрая скъса се
този конец на съдбата
и нашата любов с него
Минута по минута минават години
като стари новини
живея всеки ден вече изписан
моето лице губи чертите
от твоите спомени ще бъда изтрит
На кого тъжна се радваш
и устните даряваш да му бъдат лек
кой рисува онази твоя усмивка
която е махнала моята
от лицето ми завинаги
Още вечност сърцето тръгва пеша
до твоята улица
така всяка нощ те изпращам
но надеждата, докато остарявам, пропада
от твоите спомени ще бъда изтрит
Лека нощ
още ти пожелавам всяка нощ
и като не си моя ти
хубаво сънувай, любов
Не знам колко от тях
за теб въздишат
но едно знам
кой те обича най-много
И каза Даката - ДА БЪДЕ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар