да си вечно моя, говориш пред бога
а на мен от щастие сълза ще ми тръгне
защото знам, че животът с теб ще изживея
Повдигам ти воала и нежно те целувам
като ангел бял усмихната ти си
и тогава в топлината на този сън се будя
разбирам, че отдавна вече моя не си
Ето разтварям тези ръце, още душата името ти зове
а в сърцето вечна зима, минутата трае сто години
като лед полека се топя, а утре като очи затворя
поне тогава ела, ще ти каже този месец жълт
да ме видиш, макар и за последен път
Отдавна е пукнало това сърце от стъкло
отнела си усмивката и всичкото мое щастие
ето тъго, стоя на вратата на пъкъла
и като сега заспя няма да се будя
И каза Даката - ДА БЪДЕ!
