пак в нейния град
знам, че няма да бъда
като някога млад
Но, ето, сега се кълна
поне още веднъж
докато не умра
нейните устни ще целуна аз
Сърцето мое дели се
на преди и след нея
на младите години
и жал, която остава
Идват такива дни
да й чуя гласа
като в самота
се помоля за нас
Затова сега се кълна
поне още веднъж
докато не умра
нейните устни ще целуна аз
И каза Даката - ДА БЪДЕ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар