събота, 24 февруари 2018 г.

Ана Станич - Нека гори всичко

Гледала съм нашите
сключени пръсти
гледала съм как
не искат да се пуснат

Ти си бил ангел
аз съм била пакост
заради нас горяло е небето
и разруши се царство

Минаваш като дух тук
промъкваш се в душата
после не знам как
да те изгоня

Просто като вятър
докосваш ми гърба
обръщаш се, но
никой не вижда
промъкваш се в душата

припев:
Ма нека гори
нека гори всичко
ако пламък ни е съден
не сме разтурили ние този свят
той отдавна вече е разрушен

И нека дойде онзи по-лош свят
сломи се, пропадне
тук ние нищо не губим
и ако не е достатъчно
и пъкъла ще разрушим

Залагаме мързеливо
нервите са същността
на страстта от миналата нощ
мирише постелята

Смесва се с мириса
на ревност и яд
защото сме воини за
своята половина на света

Ма нека гори, нека гори всичко
точно затова царствата са и създадени
защо да се пазим като не трябва
по-добре да се газим понякога

И каза Даката - ДА БЪДЕ!

Няма коментари:

Публикуване на коментар