слънцето в сълзи се удави
па се спусна нощ като съдба
да те сънувам, да те каня
припев
Аз без тебе не мога да живея
мило мое, не беше възможно за нас
в твоята прегръдка да се смиря
всичко с теб било ми е малко
Аз без тебе не мога да живея
хей, любов никога преболяна
аз вече на нищо не се дивя
затова пия за онези времена
Тихо страдание винаги си била
луната във вино се угаси
съмна ден като бял прах
да те чакам, да те каня
И каза Даката - ДА БЪДЕ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар