улицата е единствения приют мой
вратите като се затворят незначителен си за всички
и завинаги непоканен където любов има
припев:
Дай ми зърно успех, небесни пешеходецо
за мене съдбата е острието на меча
дай ми капка любов макар каквато и да е
защото самотата е писател на моето завещание
Непознат съм пред хората, които ме познаваха
зад гърба всичко наред ми взимаха
и заради чуждата алчност стигам до края
на улицата където нощта с проклятието ме събира
припев:
Дай ми зърно успех, небесни пешеходецо
за мен улицата е пръст на спусъка
дай ми капка любов и малко топлина
поне очите да затворя в тази среднощна тъмнина
И каза Даката - ДА БЪДЕ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар