всяко твое малко нещо съдба има
натъпкани хора, като гроздове
през мъглата влачат се като влакове
тишината някъде готви завера
и ето те отникъде
Таман като тъгата изпратя
в нова прегръдка тъкмо се вселя
да заобичам, на това не се решавам
това е напразно
припев:
Като памук ръцете твои нежни
още помня като ми дойдеш в неделя
на мен ще оставят копнеж
и твоите докосвания с посвещение
Като памук ръцете твои нежни
още помня като ми дойдеш в неделя
минават нощите, вървят дните
но нито един вече с теб
Сънищата като лодки закотвям
да не те сънувам, да не се мъча
но винаги ме намира като отмъщение
това твое посвещение
Таман като тъгата изпратя
в нова прегръдка тъкмо се вселя
да заобичам, на това не се решавам
това е напразно
Преминава без теб първа зима
И каза Даката - ДА БЪДЕ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар