В края на седемдесетте на двадесети век
имаше в мен нещо от човека
аз отдавна съм мъртъв още от онзи ден
нас тримата в стаята и моето погребение
припев:
И винаги официално обещавам
а знам че лъжа в себе си
че ще престана да се сещам
това е последната песен за теб
Ухапване в душата в гърлото буца
веднъж завинаги изхвърлен от седлото
изглежда напразно съм остарявал
нищо от мечтите не съм сбъднал
Живея заради другите на мен ми е все едно
след тебе потоп нищо не е ценно
подло заболи като развалени зъби
истина е че само веднъж се люби
И каза Даката - ДА БЪДЕ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар