За само един ден и нощ
на нас ни се случи всичко
и падаха маски
така бързо както никога преди
Привличаха се телата
погледите се изпиваха до дъно
с мен ти беше ти
а аз бях аз
Но не може насила нищо
аз още уча това
защото проклето ме привличаш
винаги с теб бих била отново
И през деня казвам не искам
през нощта все пак ме мами часовника
че това с теб любов е
точно защото постоянно е война
Ако не ни се получава да сме двойка
ако не ни върви тайна да сме поне
вярвай ми че ни остава
само едно нещо
припев:
Па хайде тогава нищо да не бъдем
хайде тогава нищо да не делим
аз все повече твоя, ден по ден
а ти все по-чужд
ти щастие не си, с теб се пързалям към дъното
па хайде все пак нищо да не бъдем
да не бъдем
Не, не си виновен ти
че близо беше така далече
макар че се съмнявам
че на някого ще бъдеш по-близо
Ти наистина нямаш
никакви връзки с това
че вече на никого не давам
така да ми се приближи
Да си донасял неща които ме веселят
предполагам всеки получава онова което заслужава
добре знаеше какво ме радва
но никога онова което ме разтъжава
припев:
Защо сега ме питаш какво ми е
защо не си питал по-рано
защо не си гледал знаците край пътя
сега вече не съм ни тъжна, ни люта
все едно е
Защо сега ме питаш какво ми е
крадецо на моята младост
много по-добре съм откакто те няма
но продължавам да съм нещастна жена
щастлив да си моя бивша радост
Мили мой, всяка история се повтаря
питам се защо не съм слушала по-старите
а съм тръгнала
в грешна посока
Отново съм била за някой
само орден на ревера
но това е така, всички истински любови са тъжни
как е на онези, които истински не са били
Няма да те кълна
и нищо лошо няма да ти пожелая
но нищо хубаво за тебе
няма да ми напомня
Можех, можех да те чакам в нощите
докато не изгубя съзнание
в миша дупка знаех да побягна от тебе
като чуя от вратата да викаш - изчезвай
Когато понякога даваше да се помилваш
сякаш таралеж да съм галила
едва сега виждам, че на себе си, а и на теб
винаги съм искала добро, а лошо съм правила
припев:
Имаш право, може би проблемът е в мен
че и тази нощ отиваш при друга жена
че ме лъжеш, мамиш, а лудо си обичан
имаш право, драги, в мен е проблемът
Че си ме пристрастил към своите демони
побърка ми живота и хормоните
аз съм виновна, защо повече да се лъжа
проблемът е в мен, но сега е късно
да ти покажа зъби
Сто пъти за своя живот съм се борила
на ударите никога не съм ти отговорила
хвалех те на всеки, който те познава
а ти мен открито унижаваше
Когато понякога даваше да се помилваш
сякаш таралеж да съм галила
едва сега виждам, че на себе си, а и на теб
винаги съм искала добро, а лошо съм правила
Тази вечер си тук, а сякаш не си
хладна и няма като картина без рамка
кажи поне една дума преди свещта да изгори
кажи ми какво се случи с нас
Тази вечер си тук, скриваш поглед с пръсти
аз виждам, че нас вече ни няма
че те губя, моя единствена
кажи поне една дума преди сърцето да изгори
кажи, че ме мразиш, защото няма да издържа
припев:
Отдалечи леко тяло от тяло
нека устните затреперят, направи поне това
и сякаш не искаш и не си искала
да оставиш хладно пръстена на масата
Угаси свещта, не искам да сияе
искам в мрака да опипам смеха
излъжи ме поне, че така ти харесва
заплачеш ли ще направя грях
Тази вечер си тук, скриваш поглед с пръсти
аз виждам, че нас вече ни няма
че те губя, моя единствена
кажи поне една дума преди сърцето да изгори
кажи, че ме мразиш, защото няма да издържа
Не си тръгвай веднага, наясно съм, че е край
ставаме един за друг непознати
бъди тук тази вечер, своята ръка на мен дай
защото от утре на тях отиват вериги
Не си тръгвай, пусни куфара не ти е всичко тук
изчакай, защото не всичко ти е събрано
понеси и тази моя душа ранена
не си тръгвай, остани още малко
припев:
Само тази нощ, поне да плачем до утрото
желание ми е това, по-леко ще ми е с теб
да се сетим, защото нас няма да ни има утре
утре моето всичко някъде отнасяш със себе си
Не си тръгвай веднага, всичко вече е потънало
стаята ми е изпълнила тъмнината
да не гледаш това мое лице тъжно
защото от утре ти продължаваш сама
Не си тръгвай, пусни куфара, не ти е всичко тук
каквото е било няма да се върне
понеси и тази моя сълза безгрешна
подари ми само още няколко часа
Ти не познаваш света
така добре както аз
Като си млад вярваш на всички
а не знаеш какви хора има
От това гнездо пиле къде би отишъл сега
Гледат ме очите твои
като прекопирани мои
В моето тяло ти си бил
от моите ръце вода си пил
зад моите крака си се крил
мой си завинаги
Без тебе какво е било щастие
Прозорец без завеси и цветя
А сега и от бога е по-голямо когато те погледна
припев:
Животът е бойно поле
но аз не давам на своето
Докато има зло в хората
ще бъда твоята бронежилетка на гърдите
Роден мой, любовта ражда герои
защото каквото не ме е убило
сила ми е наляло
Най-тежките борби, най-силните ги водят
Бъди ми добре, на мен нека колата ми се счупи
Ти не познаваш света така добре както аз
ширят лъжи против мене
измамници и хиени
но твоето малко сърце доброто познава
че моята душа е чиста в твоето око тя блести
Ти на мене имаш право
кой с това си играе
той не знае, че на нас само
любовта ни е достатъчна
В моето тяло ти си бил
от моите ръце вода си пил
зад моите крака си се крил
мой си завинаги
Колко съм само ниско паднал
да си толкова лоша аз, аз не съм знаел
На моето място ти не си била
и не ми е жал че такава ти си.
А аз все пак бих ти дал ръка
и кръв и сълзи винаги за тебе,
но не ти давам сърцето свое вече.
За какво ти е като накрая на историята...
Ти душа нямаш, ти все пак душа нямаш
Ти душа нямаш, ти душа нямаш.
Животът ти подготвя изненада,
когато те предаде любимото същество.
Тогава трябва възелът да се стегне
накрая всичко да си дойде на място
Но се питам отново за какво всичко това
като за теб нищо не е свято
Не, не ти давам сърцето свое вече
За какво ти е като накрая на историята...
Ти душа нямаш, ти все пак душа нямаш
Ти душа нямаш, ти душа нямаш.
