в това вино което се пени
как да я забравя
като е тя още в мен
Като тръгнат сълзите
засвирете по-силно
да не чуе никой
как сърцето плаче
Като тръгнат сълзите
нека се скъсат струните
като е душата празна
нека чашите са пълни
Пак при себе си ще я повикам
с песните пълни с болка
на свирачите няма да дам
да си тръгнат от мойта маса
Пак мъглите сиви
ще ми показват пътя на сутринта
как на сърцето да помогна
по-лесно с тъгата да се бори
И каза Даката - ДА БЪДЕ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар