в богатство и беда
твой съм ангел пазител
В щастие и нещастие
в сила и слабост
твой съм ангел пазител
Като ме повикаш, раждам се
като ти вярвам съм
верен ангел пазител
Никога да не позволя
някой лудо да заобичаш
както тебе твоя ангел пазител
В доброто ще бъда добър
в злото два пъти по-добър
ще бъда аз
Да те вдигна като паднеш
и да не ти дам да станеш
и побеснея ако любиш друг
От своите крила се отричам
защото не мога да отрека
все пак само човек е
ангелът хранител
Каквото никога не може човекът
това ангелът винаги може
но малко, малко му трябва
Да добие човешки облик
и истинското си лице да открие
малко, малко му трябва
Да завиди и удари
да го боли и да кърви
малко, малко му трябва
Затова за нищо не ми вярвай
и грешната ръка не милвай
защото малко, малко ми трябва
А ти не искаш, а ти не искаш
твой да бъда
нито ангел, нито човек
А ти не искаш, а ти не искаш
моя да бъдеш
нито на земята, нито на небето
И каза Даката - ДА БЪДЕ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар