тази тайна, която диша
тези мрежи, които ме дърпат
в тъмните дълбини
чрез писмото надалеч
И да искам и да смея
не бих могъл да събера
цялата красота на живота
нито сълзите на този свят
Всичко бих дал да си тук
поне за един миг
вечност да бъде
да ти пратя следа в безкрая
всичко бих дал да си тук
Когато понякога гледам небето
търся градове в нощта
там където сме заедно
зората е откраднала бучка блясък
утро мое къде си сега
На писмото къде ли е края
това море без дъно
жено раздели всичко
сивите воали на съня
бъди пак мой дом
който сега е пуст и самотен
защото сега е пълнолуние,
което над морето сияе
И каза Даката - ДА БЪДЕ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар