в този свят на страдание
всичко ти дадох и просяк станах
пияница без надежда
По полето се носи мирис на тамян
мирише цветето като моята драга
а малки лястовици с юга идват
сякаш твоята любов ми носят
В този град аз нямам никого
ще умра душо, ако си негова
нека те изпратят стотина тамбури
ще умра душо на твоите ръце
Аз нищо не искам каквото съм
ти дал от сърце
аз нищо не искам, защото не знам
дали си жена или светица
И каза Даката - ДА БЪДЕ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар