под килима си го бутнала
и душата, която отдавна
от студ е вцепенена
И няма да помогне
всичко това, което предусещам
знам, че няма да дойдеш
така бедно се усещам
Знам, че не е есенно време
какво като те има в мен
всяка част на тялото те усеща
сякаш си тук
Тръгва и сълза понякога
като се сетя за твоята усмивка
и всяка стъпка
ме води към дъното
Още вечност съм сянка
която само имитира човек
който край други жени
знае да е проклет до края
И няма да помогне каквото знам
че всъщност не съм виновен
не се притеснявай, малка
аз така дълго не съм жив
И каза Даката - ДА БЪДЕ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар