докато само моя си била ти
пътищата ми бяха малки
по песните ме знаеха всички
Напий се, сърце, чашата обърни
напий се, сърце, тежко ми е
напий се, сърце, хвани инерция
пак тя ми е в ума
Трошил съм планина пари
изгубил съм сто другара, знаеш
а ти, мила, не си крила
че красота искаш да им дадеш
Пял е хор славеи
и буря гори
сега моето тяло изстива
и се боя ще умра млад
И каза Даката - ДА БЪДЕ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар