това са само древни заблуди, големи измишльотини
Балсам на луди поети, опортюнистични лисици
разни музиканти, позьори и писатели
Знам - любовта руши стени, гордости и суети
но приказките да побеждава това са глупости
лесно я изиграват, като тръстика чупят я
никого не побеждава освен този в който е
Ромео и Жулиета правилата са нарушавали
с малки думи са започнали
а с голяма точка тази приказка са завършили
Във вярност се заклели, само сърцата следвали
да е тъжно, тъжно е,
но не съм убеден, че са победили
Любовта е акростих, рефрен от стара ария
такива никога не побеждават, а това са боклуци
крепости без стражари, плячкосвания короновани
наивна и ранима, завоювана и объркана
Орфей се оглушил от заплахи и поучения
древният Хадес преминал и пак останал без Евридика
нещастната Каренина черен зар на аурата
инициал на Пушкин в зората гравиран на фаталния пашкул
В края на очите тлеят малки самородни злата
дай ми боже стих да утеша един нос червен
да, любовта носи хусарски мундир от фейска прежда
и може да не побеждава, но затова е непобедима
И каза Даката - ДА БЪДЕ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар