Истинската
Сърбия днес можете да намерите в
белградските кръчми, които са нещо между
английските пъбове и чешките пивници,
пише в репортажа си за Белград журналист
на Би Би Си, който след четири нощи в
сръбската столица „разбрал защо всички
песни в народната музика са за пиене
и(ли) жени“.
Някогашните
центрове за дебати за изкуство и политика,
в които са се събирали главно възрастни
мъже в „дървена“ атмосфера и задимен
простор в който свободно текат бира и
ракия, днешните кръчми изживяват
прераждане, привличайки младите
белградчани, които са отегчени от
клубните сцени, пише британското издание.
„Много
сърби започнаха да се забавляват вместо
с „Хайнекен“ и текила – с домашната
бира „Йелен“ и плодова ракия или вино
с мед – и да танцуват на жива музика“,
продължава репортажът.
„Можех
да чуя звук от китара и шума по масите
още преди да отворим вратата. Вътре беше
трудно да си намерим място за сядане.
Салфетките летяха през бара, жените
танцуваха на столовете, а мъжете се
бесяха по вратовете един на друг – някои
така изказваха благоприятност, а други
пазеха равновесие. Хората преставаха
да пеят само, за да направят наздравица
– удряха чашите и викаха „Наздраве“,
свидетелства репортерът на Би Би Си.
„До
неотдавна Белград беше известен със
своите участия във войни през деведесетте
години и кървавото разпадане на Югославия,
отделянето на Хърватия, Словения, Черна
гора, Босна и Херцеговина, Македония и
спорната територия Косово. Сърбия често
е виждана като негативна, виновна за
етническо прочистване и други злини на
войните, но много пъти ми казваха, че
САЩ е отговорна за сградите, които стоят
като скелети, белези от бомбардировките
на НАТО“.
Днес
в интернет е пълно с хора, които хвалят
Белград, като най-новия град за забавления,
но истината е, че Белград винаги е знаел
как да се забавлява. Техно купоните през
деведесете и историите, които местните
разказват и днес – за танците и песните
на мостовете, вярвайки, че присъствието
на цивилно население ще защити града
от бомбите на НАТО.
Сега,
повече от десет години след войната, в
града много идват, защото търсят
забавления.
„Хората
идват в Белград заради нощния живот –
да се забавляват, да „вземат“ жени и
да се напият евтино. А не за да опознаят
Сърбия“, споделя белградчанката Милица
Исакович. Допълва, че някои кръчми са
станали толкова популярни, че трябва
да си резервираш място в тях една седмица
по-рано.
„Намирам
се в Звездаре, в кръчмата „Тя е моя“, а
певецът под акомпанимент на кларинет,
цигулка и хармоника – пее народни песни,
докато целият бар запя. Не знаех думите,
но няма значение – казаха ми, че във
всяка сръбска песен винаги се пее за
две неща – пиене и жени“.
„Тази
песен е като всяка друга. Жената го е
оставила, а той пие“, казва белградчанинът
Лука Матич.
„Разбира
се, не мога да го виня. Огледах се и
разбрах, че вероятно го е оставила една
от тези много красиви сърцеразбивачки,
които се събират в модерните кръчми.
Сякаш всяко място на което се пие в този
град е претъпкано със супермодели – те
могат да напълнят модния подиум на
висшите ревюта. Ако ме е оставила някоя
от тях, вероятно и аз щях да пия“, с шега
разказва журналистът.
Музиката
в тази кръчма е, както казват, „била
добра или поне поносима“.
„В
Савския венец, в „Под моста“, няколко
нощи преди това нямах толкова късмет.
Когато живият оркестър направи пауза,
слушах истински турбофолк – традиционна
фолк музика смесена с агресивни техно
ритми, която е продуцирана и е била
популярна сред сръбските криминални
елементи през деведесетте и първото
десетилетие на 21 век. Когато турбофолкът
загърмя от колоните в кръчмите,
разюздаността и ентусиазмът ми бяха
забавни, но и озадачаващи. Някои от
посетителите, около десетина, ми казаха,
че мразят турбофолк, но така или иначе
с неотслабваща радост и ентусиазъм
чакаха началото на всяка песен“.
„Тези
песни са ужасни, като ги слушаш вкъщи.
Но като си пиян в кръчмата – тогава са
големи. Текстовете са ужасни, но като
ги смесиш с алкохол - „палят“, споделя
Милица, а репортерът на Би Би Си стига
до заключението:
Би Би Си, 28 октомври 2013 г
И каза Даката - ДА БЪДЕ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар