рано утрото като водопад влиза в стаята
дали някога си се питала
тъмните сенки на зидовете в утрото къде отиват
Очите ти са затворени
устните ти са уморени
не ме целувай с тях
не са пели скорци докато
над покривите е свирила тишина
Хайде, Боже, бъди другар
па обърни един кръг назад планетата
нощта кратко траеше
а на нас ни трябваше най-дългата на света
В моето око само хлад
в моето сърце само студ, скреж и прах
не са пели скорци докато
над покривите е свирила тишина
В изгрева на зората свири влак
с него отивам в ОЗ
няма да се върна
каквото и да ти напиша
късам и трия
но ти трябва да знаеш
Не си се пробудила, затова не си видяла
играха си сенките
нека те добри духове
и кралски орли
пазят от мене
И каза Даката - ДА БЪДЕ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар