и ме плаши че няма всичко да е като по-рано
а помня тези врели устни които ме раниха
па завинаги търся те в стаята на заблудите
припев:
Ти и като се кълнеш грешиш
нощес ми кажи къде си
покажи ми ти поне малко
че ти пука за мене
А там където душата се лекува
никой няма на адреса
тръгва си и любовта
ако отново гръб ми обърнеш
На стръмна скала съм сама, стоя
тежките нощи твои всички са грешни
а все по-хладни са моите сънища
любовта пада като лист през есента
Не усеща това тяло, не, не, не
други целувала съм, но това е фалшиво
като жълтица сега се топи времето
и за ръката да ме стиснеш сега е късно
И каза Даката - ДА БЪДЕ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар