краят на твоите кърпи натопени със сълзи
нито твоя топъл шарен килим
въпреки че като бездомник лутам
вързан дълбоко за къщния праг
припев:
Само тебе не съм псувал
в този живот на страдание
обичам те въпреки че си родила в мен
тъжен човек, крал на пропадането
Единствена, не съм забравил
зелената ливада люлката малка
в която мене си приспивала
въпреки че сърцето в кръчмата съм пропил
ти си ми, майко, винаги прощавала
И каза Даката - ДА БЪДЕ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар