летели над морето, а буря била
вятърът ги хвърлил на една стена
а той тук остана със счупени крила
А тя си тръгна, остави него
да чака своята последна зора
единствено малко е намерил сили
да се пожали на любимото море
припев:
Кажи й море, че нея още обичам
за злата съдба своя не я виня
ах сякаш така сега любовта се дели
аз да умирам, а тя да живее
Той не е искал зората да чака
той не е искал слънцето да изгрее
от високата стена хвърли се чайката
в обичаното море в сините дълбини
А този живот продължава да тече
нова зора над морето се буди
единствено истината остава само
и птиците обичат както и хората
И каза Даката - ДА БЪДЕ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар