Като звяр животът ме прогони
всяка болка до теб ме води
лъжеш, че си грозде небрано
чужда си отдавна
На кого оправяш постелята
и кой въздуха ти взима
кой ти гаси похотта
кой сутрин те завива
Още нощите бавно ми минават
по-добри дни още не идват
признай да си вино опитано
чужда си отдавна
И каза Даката - ДА БЪДЕ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар