Тополо, защо са ти черни клоните
кажи, защо, мили мой
край тебе не спя
тополо, вече не броя дните
като думите в гърлото застават
и душата не сънува
Хиляди сълзи
нито една за мен няма да капне
хиляди влакове
нито един за мен да тръгне не иска
Само един е пътят
по който пътуват щастливите
ние не сме тръгнали по него
ние се залутахме
Само една е болката
заради която всички ги боли
завинаги ще останеш ти
завинаги на лицето мое
завинаги в сърцето мое
Тополо, завинаги ще остана сама
а каквото е било между нас
това го няма в книгите
това животът пише, това са божии думи
това животът пише, това никой не може да спре
И каза Даката - ДА БЪДЕ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар