по улиците събирам падналите клони
да сгрея душата, която е празна
но надежда аз нямам, все по-малко и по-малко
И Дунав лъже, ако ти каже
че е по-голям от сълзите мои
никой не знае, дори и Дунав
колко искам устните твои
Питат нощите защо те няма
зидове бели плачат за теб
твоите думи не чуват вече
но най-много плачат, защото казала си сбогом
И каза Даката - ДА БЪДЕ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар