в света на любовта
без стари дългове
и тези чудовища, които непрекъснато ме следват
Да мога поне да те целуна
без лоши спомени за хладни пролети
без картини на страдания
които точно на нас се залепят
припев:
Защото моят живот е игра без граници
уморена история, късане на страници
на които нищо не пише
Защото моят живот е вечно падане
като добавя загубите нищо не остава
само още нося навици
и всичко така остава
Да мога поне да те пробудя
кафе да ти сваря, в кревата да ти го донеса
па да те целуна
но това го няма и не съществува
Да мога поне да се влюбя
в малка селянка на някоя горска поляна
горе в космоса
така че долу да не виждам
И каза Даката - ДА БЪДЕ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар