това е половината гола истина
между нас нямаше нищо...
Сутринта с дъжда паднах пред вратата
като балетист се вмъкнах в апартамента
на пръсти тихо да не чуе никой
нито подозрение, нито глас, нито ти, нито кучето
Моето сърце пред тебе е чисто
а съвестта моли и коленичи
каза: Къде си?
В моята въздишка застанаха хиляди думи
Питаш ме как
през есента мириша
на пролет
и дали смея да се закълна
че нищо не е било
Между нас нямаше нищо
това е половината гола истина
Между нас нямаше нищо
нито моята риза, нито нейната рокля
А ти си ми отворила кафеза
но си ми прекършила крилете
Искрено... жено, надявам се
че това любов не е било
И каза Даката - ДА БЪДЕ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар