луната е бледо петно с цвят на канела
взимаш обувките за разходка през сънищата
улицата обича ритъма на твоите стъпки
Вятърът се провлича през непознати думи
асфалтът се милва с твоите токчета
твърде мек да би могъл да попречи
това е вечер пълна с твоите следи
припев
Като ходиш не заставаш
и земята не докосваш
а мен не забелязваш
и упорито се трудиш
Да ми мине похотта
още треперя от твоя поглед
по някакви стари причини
не мога да се оправя
И каза Даката - ДА БЪДЕ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар