и само липсва уиски да облекчи
и би било ред
винаги приятелка е била бутилката
Аз уморен и блед
а цяла нощ свири песента наша
тези устни като мед
ме карат със седмици право на бара
А ти бъди край него щастлива
седем метра над небето
угаси ме и изхвърли от себе си
като цигара на вятъра
Нощес ще взема всичко което се предлага
това ме убива, това ми трябва
и не ми пука какво казват хората
най-лошият ще бъда, така ми е всичко
припев:
Не искам доктори
на всички им е ясна диагнозата
този човек свършен е
тя му беше фаталната доза
Вместо огън облаци сиви
скриха поглед хладен като камък
мъртъв човек в мен живее
и затова, моля те, отиди възможно най-далеч
И каза Даката - ДА БЪДЕ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар