пробуждат се стари рани
три нощи и три дни
не излизам от кръчмите
По-добре да ме е убила
вместо да ме е любила
като сега аз без нея
нито живея, нито мра
Като ме завладее това вино
и разболеят спомените
дал бих и този живот
да целуна устните нейни
Да може след всичко
да преспя нощ край нея
съгласил се бих на момента
да ми бъде последна
И каза Даката - ДА БЪДЕ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар