следваш закона на своето сърце
и лошата любов няма да изплати
каквото на моето сърце дължиш ти
от тази вечер вече не си
нека Бог те съди и всичко плати
Пак вятър е в душата
и целият ми свят се руши
щастието ми през пръстите изтича
пак ще питат кръчмите
докато не ми излекуват раните
вино във вените ми ще потече
Като веднъж вратата затвориш
на къщата на моята любов
връщане там за теб няма повече, знай
няма никога да те пусна
дори и в паметта си
за мен веднъж край завинаги е край
Като риза ме късаш
нямаш смелост да признаеш
че твоето тяло иска промяна
малко ти е любов една
моята жертва не си струва
казвам иди си, а само дето не умирам
И каза Даката - ДА БЪДЕ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар