нейното сърце ледено
дали тя чува викът през бурята
че моето сърце е счупено
А аз, аз не съм виновен
на никого длъжен докато съм жив
пред бог признавам всичко
не се боя
Мамила си ти
ти имаш дълг към тази любов
Бог нека ти прости
Неволите ме бият, държат ме за ръка
войнишката сълза душата пробива
като вълк в снега кървя в бяг
един губи, друг печели
И каза Даката - ДА БЪДЕ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар