Не знае вчера да е днес
и не знае старостта че съм млад
не знае тази жена с която живея
че си още ти в сърцето мое
Затова като ме срещнеш
питай ме, питай всичко
което не знам и знам
само не ме питай какво правя нощем
като за теб се присетя
Някак си предполагам
ще се справя с тези дни
а любовта убивам като падне нощ
липсва ми твоята прегръдка
Правя те от звездиците
които на небето сияят
мисля, че това са очите твои
които още ме гледат
Правя те от рози
които на теб миришат
а сълзите сами тръгват
да ги полея, да не ми увехнат
И каза Даката - ДА БЪДЕ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар