нито къде съм, нито как живея
знам, че за всички злини
нощес само мен виниш
Не съм аз бог знае какво
направил да ме помниш
не съм аз бог знае какво
направил да ме разбереш
Пак е нощта лепкава
лепи ми душата за устните
и всичко което кажа или запея
като балон се пръска
Докоснала си ме с устни от скръб
и кой сега тази лудост ще премахне
Проклет ме бог създал
всички врати към мечтите затвори
сега като имам всичко, сега съм без тебе
в тези зли години
И каза Даката - ДА БЪДЕ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар