казва се Белград
знам едно име
но не го споменавам
Знам за един град
където си вечно млад
знам и едно сърце
което проклинам
Веднъж съм пробвала
твоите устни от скръб
и кой тази
лудост ще махне
Веднъж съм пробвала
от сърцето да те изтрия
но всяка пролет
на тебе мирише
Знам му цвета на ризата
аз съм я купила
знам му вкуса на устните
аз съм ги целувала
Знам и с кого вино
нощес пие
знам, че и той знае
какво ми е
Това припомняне руши всичко мое
мой Белграде, прегърни ме
И каза Даката - ДА БЪДЕ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар