Белград говори колко съм те обичала
а трябвало да съм те преболяла
мъдростта е подаръка на живота
като вече не ти трябва
Белград говори колко съм те обичал
а лъже виното, не съм те преболял
напразни са ми тези разстояния
без билет и пътник
И всеки път като сълза по лицето ми тръгне
аз знам, че никога не си била до мен
а болката в тази кръчма винаги избира същата маса
да пие лъжа
И всеки път като тя от къщата ми тръгне
аз знам, че от по-добро лозе по-добро е гроздето
а това съм аз, между небето и земята винаги съм близо до дъното
ти най-добре знаеш
Белград говори че съм се променила
половината ме няма, с нас съм умряла
тъгата не е грях
но за срама знам
Белград говори да съм се променил
вече не съм онзи стария
каквото те повдига
то и още по-бързо те покварява
Когото го няма без него може
но ти тук си под кожата
траеш като злато, което вече
няма сияние
В нас същата тъга живее
за това сме еднакво виновни
като огладнели зверове
един на друг сме край
И каза Даката - ДА БЪДЕ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар