не обичам като пада листчето златно
не обичам дъжда
а не ги обичаш и ти вероятно
Есента е плакала с теб
есен седемдесет и някоя
тогава сме за последен път
шетали край реката
От онзи ден за теб
нищо аз не чувам
още не знам къде си
и ако често се разпитвам
А животът тече
помахва махалото на стария часовник
есента се връща
а ти, мила, отиде безвъзвратно
И каза Даката - ДА БЪДЕ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар