Убива ме погледът твой
сякаш съм на стената брой
Сякаш нищо не означавам за теб
а аз със сърцето ти говоря
Лед целия те е покрил
и сляп сигурно би видял
Да съм отдавна изтрит
от твоята душа изгонен
Спри сърце, сега бъди храбро
не издавай ме ти
спри сълза, недей да ме продаваш
в името на любовта
усещам, че наистина е дошъл краят
погледът твой отдавна няма онова сияние
в сърцето твое не съм радостен гост
срушен е на любовта изградения мост
На твоето щастие завиждам
а за себе си изход не виждам
По една сълза изпускам
като произнеса името ти
Може всичко да съм изрекла
като в тебе съм се зарекла
Не си ти виновна, както и аз
виновна е само съдбата
И каза Даката - ДА БЪДЕ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар